Аз ужасно силно вярвам в снимките. Не просто вярвам- аз изразявам себе си чрез тях! Аз съм от хората, които сменят снимката в профила си толкова често, колкото и настроенията си. Но всъщност ...Може ли да има блог без снимки? Разказани неща без образи. Може ли да има преживявания, от които не са останали хартиени или дигитални спомени. Обикновено, когато отида някъде винаги правя снимки, това е половината от преживяването- да се прибера и да показвам снимки! А когато не съм изкарала добре или не съм била в настроение не съм правила и много снимки. Сякаш ако ги няма тях ги няма и спомените. Но снимките са само мигове и то често мигове, които не отразяват реално действителността. Могат да са толкова манипулирани понякога. Толкова изиграни. И все пак ... спомени без снимки??? Ще помня ли цветовете, ще помня ли усмивките, ще помня ли пиянските физиономии, дрехите, прическите ... има мигове, които ще си останат запечатани в мен, но е толкова хубаво да ги видиш материализирани. В снимки. Тези малки лъжи. Малки роли, които играем пред апарата... хубави, цветни мигове, когато можеш да избираш кой си.
1 comment:
Красива, красива Валентинка :)
Post a Comment