Какъв да стана ...

Имаше една детска песничка с мъдрия тескт: "...какъв да стана, с какво да се захвана, казвай дружно да решим ..." и после се изброяваха разни най- разнообразни римувани професии като шофьор, монтьор и други подобни. Колко лесно беше като бяхме малки- мечтаехме си какви ще станем като пораснем! Не мечтаехме да станем добри, образовани, семейни хора, а мечтаехме да станем космонавти, балерини, полицаи, актриси ... някои дори принцеси. Толкова е било важно винаги от съвсем малък да си някакъв, да се захванеш нещо, което да те определи. Важно е, ужасно е важно. И е малко тъжно как постепенно стесняваш кръга на мечтите си. Като дете мечтаеш толкова смели неща и нищо не може да те убеди, че не всеки може да бъде певец, пожарникар или пилот- просто си харесваш униформата, външния вид или някой герой от филм и си избираш професия. После обаче порастваш и започваш да стесняваш кръга- пробвал си вече това онова, разбрал си, че нямаш талант за певец или спортист и започваш да се ориентираш според това, което можеш да правиш най- добре. И най- често според това, което ти се учи и с което мислиш, че можеш да се справиш без нечовешки усилия. И после завършваш образованието си и стесняваш още повече кръга. Вече не мислиш да ставаш лекар като си учил за архитект, или пък артист като си влязал в дебрите на математиката. И така започваш работа в дадена сфера и мечтите ти стават толкова конкретни, толкова реалистични, толкова свързани с усилия, с търпение, с борба, че чак вече не приличат на мечти.
Работата те определя донякъде- да, но като че ли най- добре те определя това как я вършиш и колко са смели мечтите ти! Никое голямо откритие, никоя новост не се е случила по утъпканите пътеки, в малките души. Смелост е това, което те прави добър с каквото и да се захванеш!