Ta p'tite flamme

Y a quelque chose de la vie
Dans tes yeux qui rient,
Y a cette petite flamme qui crie,
Qui brûle et qui brille
Juste un regard pour comprendre
Que c'est dans tes yeux
Que j'me sens le mieux
Juste un sourire pour te dire
Que j'ai besoin de toi,
Reste et regarde-moi

Y a quelque chose du bonheur
Dans ta voix qui vibre,
La réponse de mon coeur,
C'est qu'il se sent libre

Libre d'être moi quand
Tu m'serres dans tes bras
Libre de vivre un amour qui m'apprend tous les jours
Quand j'suis loin de toi, j'pense à toi
A ta p'tite flamme, à tes yeux
Et je me sens mieux
Et je me sens deux

Y a quelque chose d'universel
Dans notre histoire,
Une petite étincelle
Pour bien plus qu'un soir

Est-ce que tu veux me donner ta main ?
Pour tout l'temps qu'on s'ra bien ?
Est-ce que tu veux partager mon chemin ?
Moi j'dis oui pour le tien.

Precious Ramotswe

From Wikipedia, the free encyclopedia

Precious Ramotswe is the fictional protagonist in The No. 1 Ladies' Detective Agency series of novels by Scottish author Alexander McCall Smith.
Mma Ramotswe is a Motswana, and is the first female private detective in Botswana. Her personality is characterized by wisdom, intelligence, and patience, revealed in her approach to her assignments as a private investigator. These have included tracking down missing husbands and children and bringing them back to their families.
Mma Ramotswe is the daughter of the late Obed Ramotswe, a Motswana cattle farmer from Mochudi. After a disastrous marriage to Note Mokoti, a jazz musician, and the death of her father, she founded The No. 1 Ladies' Detective Agency in Gaborone, taking on Grace Makutsi as her secretary. Her main official source of training is the book The Principles of Private Detection by Clovis Andersen, a fictitious book and author.
Mma Ramotswe is a traditionalist, both in her adherence to the old Botswana moral values and in her traditional build. She holds in high respect the Queen, Nelson Mandela and Sir Seretse Khama, whom she often quotes. Her favourite drink is red bush tea, and she often promotes it as a therapeutic drink to her clients.
Her preferred method of travel is her tiny white van. Its mechanical problems brought her together with Mr. J.L.B. Matekoni, "the finest mechanic in Botswana," who eventually became her husband. Together they adopted two Basarwa orphans, Motholeli and Puso.
As she says, she is the only lady detective in Botswana; hence the fact that she's number 1.

My Paris ...

Красиви малки улички, кафенета с обърнати към улицата столове, подредени зелени паркове, художниците на Монтмартр, модерно облечени млади хора по бреговете на Сена- Париж има толкова лица, толкова истории, толкова живот. Париж не е само популярна картичка с Айфеловата кула, неспирен шопинг по Шанз Елизе, силно експлоатирания музей на Лувъра, ревюта на Прет-а- порте. Париж е град със сърце, който тупти, който не спи и има какво да предложи на всеки дощъл тук- на самотния старец, който пие кафе с кроасани и гледа минаващите по улицата хора, на влюбената двойка, която се целува на пейка в някой от многобройните паркове, на веселата компания, която седи на моста Понт Дез Арт и свири на китари.
Забравете утъпканите туристически маршрути, приберете фотапарата в чантата си и се насладете на нестихващия живот в този прекрасен, цветен град.
Качете се на Монтмартр и усетете декаденския дух на парижките кабарета, разходете се по стъпките на френските поети и художници, дошли в Париж, за да станат известни. Насладете се на прекрасна гледка към целия град от църквата Сакре Кьор без да се налага да чакате на километрични опашки и да плащате за това.
Застанете срещу Нотр Дам Дьо Пари и си представете красивата циганка Есмералда да танцува в двора на катедралата, а Квазимодо да я гледа от камбанарията. Влезте в Лувъра, но не за да видите творбата на Да Винчи Мона Лиза /освен ако не сте ценител/, а за да усетите духа на френския двор, да походите по стъпките на кралица Марго, да надникнете в апартамента на Наполеон.
Непременно посетете Латинския квартал, който е Парижкият студентски град, но с внушителни старинни университети, Парижката Сорбона и криви пешеходни улички с десетки заведения.
Въпреки огромния брой кафенета, барове, елитни ресторанти, Париж е град на парковете. Те са малки оазиси в голямата столица, където хората седят по тревата, виждат се след работа, разхождат се с децата си, хапват в обедната почивка на някоя пейка или просто четат книга пред някое от езерцата. Градините на Тюеири, Люксембургските градини, Марсово поле, Булонският лес- седнете да починете на тревата и да погледате как тече животът в този град.
Както се разхождате в лятната вечер е много вероятно да попаднете на концерт на открито, на балет или друго представление, защото културният живот тук не спира и е достъпен за всеки.
Щом влезете в метрото веднага ще видите колко култури се срещат тук, колко религии, колко цветове. До младата дама с модерен костюм седи африканка с типична носия и тюрбан на главата. Може би заради това или заради милионите туристи, които се стичат тук всяка година, парижаните са толерантни и освободени.
Някоя вечер непременно минете по моста на художниците /Pont des Arts/. Но елате подготвени- с бутилка червено вино и френски сирена. Тук се събират младежите вечер- сядат на одеялата, които си носят или директно на дървения мост, пият вино, хапват, говорят си и се наслаждават на вечерта. Под тях тече Сена, а Айфеловата кула свети в далечината- тази година в синьо и със звездички- в чест на домакинството на Франция в Европейкия съюз.
Красива- Belle- това е думата за френската столица- неповторима, изненадваща, нежна и дръзка. Не я гледайте с очите на турист, защото рискувате да не видите най- очарователното и лице!

Freedom ...

"That's what real love amounts to- letting a person be what he really is. Most people love you for who you pretend to be. To keep their love, you keep pretending- performing. You get to love your pretence. It's true, we're locked in an image, an act- and the sad thing is, people get so used to their image, they grow attached to their masks. They love their chains. They forget all about who they really are. And if you try to remind them, they hate you for it, they feel like you're trying to steal their most precious possession."

Jim Morrison

Victoria Secret Summer

The Lizard King

“People are afraid of themselves, of their own reality; their feelings most of all. People talk about how great love is, but that's bullshit. Love hurts. Feelings are disturbing. People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they're afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they're wrong. Pain is something to carry, like a radio. You feel your strength in the experience of pain. It's all in how you carry it. That's what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you're letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.”

Belle

Belle
C`est un mot qu`on dirait inventé pour elle
Quand elle danse et qu`elle met son corps à jour
Tel un oiseau qui étend ses ailes pour s`envoler
Alors je sens l`enfer s`ouvrir sous mes pieds
J`ai posé mes yeux sous sa robe de gitane
A quoi me sert encore de prier Notre-Dame
Quel est celui qui lui jettera la première pierre
Celui-là ne mérite pas d`être sur terre
Ô Lucifer !
Laisse-moi rien qu`une fois
Glisser mes doigts dans les cheveux d`Esmeralda
Belle
Est-ce le diable qui s`est incarné en elle
Pour détourner mes yeux du Dieu éternel
Qui a mis dans mon être ce désir charnel
Pour m`empêcher de regarder vers le Ciel
Elle porte en elle le péché originel
La désirer fait-il de moi un criminel
Celle qu`on prenait pour une fille de joie une fille de rien
Semble soudain porter la croix du genre humain
Ô Notre-Dame !
Laisse-moi rien qu`une fois
Pousser la porte du jardin d`Esmeralda
Belle
Malgré ses grands yeux noirs qui vous ensorcellent
La demoiselle serait-elle encore pucelle
Quand ses mouvements me font voir monts et merveilles
Sous son jupon aux couleurs de l`arc-en-ciel
Ma dulcinée laissez-moi vous être infidèle
Avant de vous avoir menée jusqu`à l`autel
Quel est l`homme qui détournerait son regard d`elle
Sous peine d`être changé en statue de sel
Ô Fleur-de-Lys !
Je ne suis pas homme de foi
J`irai cueillir la fleur d`amour d`Esmeralda
J`ai posé mes yeux sous sa robe de gitane
À quoi me sert encore de prier Notre-Dame
Quel est celui qui lui jettera la première pierre
Celui-là ne mérite pas d`être sur terre
O Lucifer !
Oh ! laisse moi rien qu`une fois
Glisser mes doigts dans les cheveux d`Esmeralda
Esmeralda
Belle